Международният валутен фонд съобщи, че 189-те му страни членки са се договорили да запазят досегашния общ размер на заемните ресурси на фонда от 1 трлн. долара и да отложат промените в акционерната структура до декември 2023 г., предава Ройтерс.
Този ход слага край на безизходицата със САЩ, които се противопоставяха на промени в акционерната структура, даващи по-голям глас на Китай и други големи страни с бързоразвиваща се икономика.
Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева обяви решението на годишните есенни срещи на фонда и Световната банка. Тя заяви, че инициативата ще създаде увереност, че МВФ може адекватно да подкрепя страните членки, които полагат усилия да се справят със забавянето на глобалния растеж.
Американското министерство на финансите, което на практика може да наложи вето на решенията на фонда, подкрепи хода.
На заседанията на МВФ и Световната банка през април американският финансов министър Стивън Манучин заяви, че се противопоставя на увеличаване на цялостното финансиране и на квотите, но иска да запази кредитната сила на МВФ.
„Според нас към момента фондът разполага с големи ресурси, за да постига мисията си“, каза той по онова време.
Управителният съвет на МВФ одобри решението, което призовава за финализирането на пакет от мерки, за да се гарантира, че фондът ще запази кредитните си ресурси.
Кризисният фонд на МВФ от 250 млрд. долара, който беше създаден през 1998 г. и беше значително увеличен по време на финансовата криза преди десет години, трябва да изтече през 2022 г. Двустранни споразумения за кредитиране на обща стойност около 440 млрн. долара също трябва да изтекат в края на 2019 г.
Постигнатото днес споразумение ще удължи настоящите двустранни споразумения на МВФ до края на 2020 г., давайки време на правителствата да одобрят удължаването им в по-дългосрочен план, както и възобновяването на кризисния фонд.
Решението на МВФ „ще запази ролята му в центъра на световната финансова предпазна мрежа“, заяви Лесетиа Кганяго, ръководител на Международната парична и финансова комисия към МВФ и гуверньор на Южноафриканската централна банка.
Но сделката отлага решението за това как нарастващото влияние в световната икономика на Китай, Бразилия и Индия ще бъде отразено в управлението на МВФ.
Правилата на фонда, приети в края на Втората световна война, изискват централата му да се намира в най-голямата икономика в света. Това може да наложи промяна през идните десетилетия, ако се сбъднат прогнозите, че БВП на Китай в крайна сметка ще надхвърли този на САЩ.
Страните членки на МВФ промениха за последен път квотите през 2010 г., като се съгласиха да увеличат правата за гласуване на Китай и на други страни с нововъзникваща икономика и да свият тези на някои европейски страни. Но промените бяха задействани едва през 2016 г., отчасти заради отлаганията на одобряването им от Конгреса на САЩ.